“Български реализъм (Записки из българските села)” е фотографски проект на Христо Стефанов реализиран в рамките на два месеца - януари и февруари 2026г. В този период са посетени десетки населени места, сред които малки градове и отдалечени села, в бургаска област. Зимният сезон е избран, тъй като допълнително оголва визуалната и социална реалност. 

Проектът има за цел да насочи вниманието към проблемите на малките населени места в България. Сред тях са демографската криза и процесите на обезлюдяване, които са довели до почти пълното изчезване на активен обществен живот в редица региони. Наред с това се разкриват и последствията от дългогодишната липса на инвестиции - изоставени или полуразрушени обществени и културни сгради, домове, затворени училища, амортизирана инфраструктура и символично присъствие на институции. 

Фотографиите са заснети без намеса на автора, режисура или предварителна подготовка на сцените. Подходът следва основните принципи за документалност и фотожурнализъм. Авторът и камерата са само свидетел, а не инструмент за интерпретация. Основната цел е да се постигне максимална достоверност и визуална чистота. Въпреки това, с проектът автора търси пресечна точка между документалната и художествената фотография.

Особен акцент в проекта е поставен върху следите от близкото минало - надписи, табели, архитектурни елементи и предмети, които продължават да съществуват и до днес. Те функционират едновременно като архив и като свидетелство за прехода между различни социални и икономически епохи. Част от тях са съхранени поради липса на ресурси за подмяната им, други поради своята функционалност, а трети са издигнати в култ като носител на памет. 

Фотографиите показват живота в места, които изглеждат почти необитаеми. Човешката фигура липсва физически, но присъства метафорично в кадрите. Това отсъствие не е художествено търсено, а е естествен резултат от реалността в заснетите места, където срещите с хора са редки. По този начин липсата на хора се превърна в ключов визуален и концептуален елемент на проекта. Хората присъстват само чрез следите, които са оставили. В кадрите обаче присъстват животни - безгласни свидетели на реалността. 

Проектът може да бъде разглеждан и като съвременен визуален архив. Опит за съхранение на състояния, които са в процес на изчезване. В този смисъл “Български реализъм (Записки из българските села)” не само документира, но и поставя въпроси: за паметта, за времето и за бъдещето на тези места. 




Фотографиите са заснети в селата от бургаска област: Черноград, Кликач, Соколово, Зимен, Веселие, Росен, Лъка, Сърнево, Екзарх Антимово, Добриново, Сан-Стефано, Железник, Искра, Огнен, Равна гора, Невестино, Визица, Младежко, Звездец, Евренозово, Близнак, Бършлян, Граматиково, Руен, Преображенци, Вълчин, Горово, Грозден, Лозарево, Синеморец, Бродилово и Кости; както и в градовете: Малко Търново, Айтос, Сунгурларе, Ахтопол и Царево.